За книгата: 2021 г. / Посвещава се на моите приятели - моите Саула и Карубай. Цял живот съм умела да се радвам и харесвам много. Помня всичко от ранна детска възраст. И как да не разкажеш за нещо, което си видял и което си възхитил? Това е смехът на хората след бомбардировките... Как да не се смее човек след страха! Запалиха свещ и.. - Скрил си главата под масата, а останалото не беше жалко? А този, виж, главата му стърчи, а той е още под леглото! жив! Бог да благослови! Съседите, които се събираха в една стая, за да не е толкова страшно, когато си тръгваха, помолиха сестра ми да има време да тича отново из къщата с молитва преди обстрела. Но германците не се задържаха, те се втурнаха към Сталинград. А нашите не дадоха на неканената немчура да си почине (дума от детството). И майка ми каза: „Моите момичета тъкмо бяха успели да вземат малко вода и тогава имаше експлозии, те бягаха, водата беше върху тях и се смееха... Те прогониха злите духове от нас, това е всичко, което казаха – „зли духове“ и ни пуснаха радиото. Никой не изключи тази черна плоча дори за минута - те живееха с последните новини и се наслаждаваха на песните.